Председателят на Национално представителство на студентските съвети в Република България с интервю пред в. Монитор
Председателят на Национално представителство на студентските съвети в Република България с интервю пред Стела Маринова от в. Монитор. Даниел Парушев е избран за председател на Националното представителство на студентските съвети с мандат 2020 – 2022 година от м. Февруари 2020 година. Роден е в гр. Бургас, завършва бакалавър по бизнес администрация в УНСС и магистър по бизнес администрация в УНСС. В момента изучава втора магистратура мениджмънт на недвижимата собственост в УНСС.
– Г-н Парушев, какво споделят колегите ви за дистанционното обучение, как се справиха университетите?
В началото около 90% от университетите се справяха с дистанционното обучение, докато сега вече са над 95%. Това е добра индикация, че онлайн обучението и изпити се осъществиха по един добър начин. Ректорите, МОН, преподаватели и студенти са се справили по добър начин. Посетихме над 27 висши училища в страната и всички споделиха, че са завършили учебната година успешно. На дневен ред е какво ще се случи септември, когато студентите трябва да се върнат в аудиториите.
– На какви варианти за работа са готови вузовете през учебната 2020/2021 г.?
Училищата, които посетихме, ни увериха, че са готови за няколко сценария – да се върнат в залите, отново да обучават онлайн и смесен вариант. Надяваме се да няма втора вълна, но ако се наложи, се разработва методология, визия, учебен план, за да направят и смесен вариант с разпределение по групи и потоци, кои от тях да бъдат на място, кои онлайн.Университетите обаче имат различна специфика на работа и за някои ще е по-трудно, ако трябва да изкарат още един семестър или цялата учебна година дистанционно. Ако евентуално се наложи онлайн обучение, ще има затруднения във висшите училища по изкуства и медицина.
– Как се отрази ситуацията на приема тази година?
В кандидатстудентската кампания се наблюдава засилен интерес към висшето образование у нас. Много студенти избраха да останат в България, вместо да заминат за чужбина за по-голяма сигурност.
– Студентите от медицинските университети скочиха срещу ръста на таксите за платено обучение. Възможно ли е да се върнат старите, или да се измисли начин за компенсация?
Таксите за платено обучение в университетите по медицина вече са над 10 000 лв., което е ръст с над 40%. Денталната медицина и фармацията също имат увеличение с 14%. С министъра на образованието Красимир Вълчев обсъдихме възможността да бъде направен механизъм, с който увеличението на платеното обучение да бъде само за приетите в първи курс, а не за всички, които се обучават в момента. Тези студенти са влезли на една такса, докато трябва да продължат на друга, увеличена с 50%. Предвид ситуацията около COVID-19, безработицата, тежките месеци в края на годината считаме, че за тях ще бъде трудно. За платеното обучение също трябва да важи т.нар. заварено обучение до края на следването. Кандидатите трябва предварително да знаят какво ще заплащат и дали могат да си го позволят, а не 4-5-и курс да се налага да плащат повече и да прекъсват, ако не могат да си го позволят.В България кредитирането на студентите е с висока лихва. Затова и интересът към него е нисък. Трябва да работим по това той да падне надолу.
– От министерството представиха стратегията за висше образование за следващите 10 години. Има ли предложения, които ви притесняват?
Има обезпокоителни предложенията, като това бакалавърската степен да приключва за три години вместо за четири. Трябва внимателно на обществено обсъждане и кръгли маси ректорите, студентските съвети и министерството да изразят своята позиция. Това е практика в Западна Европа, но когато едно образование е добро и нещата се получават, не смятам, че трябва да се правят резки промени. Образователната ни система не търпи бързи ходове и резки промени в курса. Това трябва да се обмисли внимателно и да се прецизира. В България 4 години са достатъчни, тъй като първи курс студентът все още не е подготвен, мисли си, че е в училище.С колегите коментирахме, че в момента не е необходимо и разделението на висшите училища на преподавателски и изследователски. Има университети, които правят наука, и други, които се занимават по-малко с нея. Обезпокоително в даден момент да не стане така, че в някои вузове да наблегнат само на изследователската част и да оставят на заден план преподавателската. Има кой да прави наука в България, не може на този етап да се прави такова разделение.
– Кои нови моменти в стратегията подкрепяте?
Положително е увеличението на докторантските стипендии с минималната работна заплата. Свързаността с бизнеса също е стъпка в правилната посока. Една част от преподавателите ще бъдат хора от бизнеса, това ще даде възможност студентите да се срещнат с тях. Връзката с тях е важна.Университетският спорт също е включен в стратегията. Във всички университети в Западна Европа и Северна Америка той върви ръка за ръка с обучението по останалите дисциплини. Той е включен в изготвен от нас списък със 7 мерки, които да бъдат вкарани в стратегията.
– Срещите на НПСС с ръководствата на вузовете са свързани и с началото на мандата ви. Какви цели сте си поставили до края му?
В програмата си бях заложил да обиколя и посетя всички университети. Освен таксите, сме заложили да проверим и студентските общежития. Следващата година и половина сме си поставили за цел реновирането им. С министъра на образованието и науката коментирахме отпускане на средства за саниране на всички общежития в страната, както се случи с блоковете в градовете. За нас няма разлика дали става дума за малък или голям университет, колко блока има. Всички трябва да бъдат санирани и изцяло реновирани. Това може да се случи със средства по оперативна програма. С вицепремиера Томислав Дончев ще разгледаме детайлите и кога ще има възможност да стартира тази програма. Ще търсим и възможност за среща с финансовия министър Кирил Ананиев, за да можем да обсъдим отпускането на целеви средства, с които да се ремонтират блоковете. Всеки един ректор на първо място ни споделяше за проблеми с общежитията и условията на живот. Ако искаме да имаме университети в европейски университетски мрежи, както и чужденци, които да учат у нас, трябва да можем да им предложим добри условия. Това е една от целите ни. До края на мандата сме убедени, че ще бъдат отпуснати средства.С министъра говорихме и за увеличаване на държавната субсидия за леглоден и храноден, които към днешна дата съответно са 1,30 и 3,60 лв. Когато те са по-високи, университетите ще имат по-голям остатък за ремонт на общежитията. Повечето столове и общежития са на загуба.Искаме да се направи и проверка на легловата база. Такава е организирана от Министерския съвет последно през 1999 г. и оттогава не е актуализирана. Така ако едно висше училище тогава е имало 4000 легла, сега разполага със същия брой. Смятам, че от 1999 г. нещата са се променили, има университети, които вече имат повече студенти, а други по-малко. Затова всяка година възпитаници на едни вузове отиват да живеят в общежития на други с разменни писма. Проблемът с това е, че всеки университет има различен учебен график, започват по различно време, имат по различно време сесия и изпити. Тази проверка е другата ни цел.
