МИФ 2019. Ден първи. Министър Красимир Вълчев: Перспективите и предизвикателствата пред висшето образование

Шестнадесетото издание на Младежкия икономически форум (МИФ), който е най-големият икономически форум за студенти и млади хора в България, с участието на представители на политиката, бизнеса и журналистиката, беше открито на 11 ноември в Голямата конферентна зала. Негов организатор е Студентският съвет при УНСС.

Гост-лектор през първия ден беше министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев, който говори за перспективите и предизвикателствата пред висшето образование 30 години след началото на прехода.

Младежкият икономически форум е най-мащабната инициатива в календара на Студентския съвет. Чрез него ние, младите, успяваме да почерпим от опита на хора, извървели пътя на успеха, посочи при откриването на събитието председателят на Студентския съвет Ангел Стойков.

Това е последният МИФ преди стогодишнината на университета. Ние запазихме призива на нашите основатели да сме бизнес университет, който обучава кадри за практиката. Единственият шанс България да заеме по-високо място в европейското семейство е икономиката на знанието, посочи ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев.

С масовизацията и либерализацията на приема на студенти се получи разделечаване на държавата от държавните висши училища и Българската академия на науките. Това доведе до самостоятелност на стратегическото управление и до профилно разрастване на системата, подчерта министър Красимир Вълчев. Според него основният проблем пред негативната демография е нетната външна миграция. На страната ни ще е нужно още 20% увеличение на доходите и десет години положителен икономически растеж, за да се обърне нетната външна миграция, каза той.

През следващите години системата на висшето образование ще работи с по-малко студенти. Ще бъдем изправени пред недостиг на специалисти. Висшето образование и дипломата вече няма да бъдат билет за по-добър живот. Ще навлезем в мащабни трансформации в резултат на възникването на изкуствения интелект, каза г-н Вълчев.

Министърът заяви, че във висшето образование трябва да се засилват дигиталната креативност и хуманитарните умения. Ние ще направим нова стратегия за развитие на висшето образование. Най-важната стратегическа цел ще бъде свързаността. Държавната политика ще насърчава свързаност с бизнеса, с висши училища и най-вече свързаност в европейски университетски мрежи, добави той.

Направихме проверка в четири университета и установихме 15-20% посещаемост, и то в редовна форма на обучение. Това означава, че имаме прикрита задочна форма, както и че висшето образование не може да осигури нужното натрупване на знания и умения у младите хора, съобщи министърът и призова студентите да учат всеки ден, а не само от сесия на сесия, а преподавателите – да бъдат по-взискателни не само на изпити.

Най-важната задача пред преподавателите вече е да успеят да провокират интереса на студентите си и да ги вдъхновят. Това обаче става с нови методи на преподаване, посочи министър Вълчев.

МОН не регулира заплатите на преподавателите – така г-н Вълчев отговори на въпроса на доц. д-р Росен Кирилов, председател на синдикалната организация ВОН-КНСБ при УНСС, за увеличаване на финансирането с цел повишаване на заплатите на младите преподаватели. По думите на министъра начинът, по който се формират възнагражденията в повечето университети, се основава на старшинството – дават се добавки за степени, за клас и т.н., като на места разликата между най-ниските и най-високите заплати е 150% при 40% разлика в средното образование. Академичната автономия е взела решение да пести от млади преподаватели. Ако увеличим финансирането, трябва да сме сигурни, че то ще отиде точно за младите преподаватели. В предложените от МОН промени в ЗВО е предвидено въвеждането на минимални заплати за академичните длъжности. Средната брутна заплата в 37-те държавни ВУ е около 1800 лв., но на места младите получават значително по-малко, посочи министър Вълчев.

Ако насърчим приема в математиката и природните науки, не значи, че учениците и студентите, които искат да учат хуманитарни науки, ще отидат там. Двете системи не бива да се разглеждат като скачени съдове, защото има опасност изключително високите ни постижения в изкуството и хуманитаристиката да се жертват в култ към бъдещата власт на алгоритмите, каза доц. д-р Мартин Осиковски от катедра „Медии и обществени комуникации“ по повод политиката на МОН да се стимулира насочването на младите към математика, природни и инженерни науки заради повсеместното навлизане на технологиите.

Осъзнаваме, че механично преливане не може да има. Трябва обаче поне да направим опит да обвържем специалностите според бъдещото търсене на пазара на труда, дори ефектът да е само 10%, колкото е процентът на колебаещите се, отговори министърът. Според него ключово за ВУ ще бъде да слеят дигиталната креативност с хуманитарните умения и да започнат да формират интердисциплинарни знания, а не просто такива в една област.

Защо ще бъде намален бюджетът на УНСС за 2020 г., попита министъра гл. ас. д-р Янко Христозов от катедра „Финанси“:

– Вие говорихте за финансирането на ВУ. Казахте, че ще се борите срещу масовостта, ще се борите за по-високо качество на образование, стимулиране на науката, като това ще се случи с намаляването на приема на университетите, но за сметка на това ще се борите и за по-високо финансиране.

Само три числа искам да Ви кажа. Първото от тях е 9,66. Това е оценката, дадена на УНСС от НАОА, която е може би е най-високата оценка. 4,60 е второто число. То е за коефициента за наука. Този коефициент през 2017 г., беше около 2,30, сега е 4,60, т.е. имаме двоен скок при коефициента за наука при минимум 2,00. Третото число е близо 22 000 студенти (дори отгоре), обучаващи се в нашия университет. На фона на тези числа излезе информация в медиите, че УНСС ще бъде със символично намален бюджет за 2020 г. от близо 700 хил. лв., което не звучи толкова символично на фона на запазващите се или увеличаващите се бюджети на другите ВУ в България.

Каква е методологията, по която МОН определя финансирането на ВУ?

Отговорът на министър Красимир Вълчев:

– Висшите училища се финансират по формула. Моделът за определяне на субсидията за издръжка не е моделът на бюрократичния пазарлък – да седнем с ректора и да започнем да се разбираме – аз ще увелича толкова, аз ще намаля с толкова бюджета. Ако беше въпрос на бюрократичен пазарлък, понеже с проф. Статев сме в много добра комуникация, сигурно бюджетът на УНСС щеше да е по-добър. Миналата година, когато бюджетът нарасна с 2,5 млн., по-миналата година – с 1,5 млн., пак не е било въпрос на бюрократичен пазарлък, а на формула. Формулата е средноприравнен брой учащи по коефициент по 162 ПМС, по коефициент по 328 ПМС и сума на всички професионални направления по тези три неща. Средноприравненият брой учащи пада. Защо? Защото от четвърти курс излизат повече, отколкото влизат в първи курс.

Във всички ВУ през последните години падаше средноприравненият брой учащи. В същото време се увеличава субсидията на един учащ, която се формира от субсидията по 162 ПМС и по 328 ПМС и въпрос на съотношение между двете. В някои ВУ приемът падаше повече,  отколкото се увеличаваше субсидията на един учащ и се получаваше отрицателен нетен резултат. При други пък съответно се получава положителен нетен резултат.

Ние увеличаваме финансирането в зависимост от комплексна оценка, но това финансиране в зависимост от комплексна оценка, ако погледнете, не се е увеличило много за професионално направление „Икономика“ в СУ и УНСС, а Вашето основно професионално направление е „Икономика“. Защо не се е увеличило? Защото научната дейност очевидно не се отразява толкова бързо  в рейтинговата система.

Другото – средната ви оценка е висока и с висока стойност и дава отликата. Това е оценката за реализация или по-скоро показателят за приложение на придобитото висше образование. Като обучавате много студенти, този показател е с ниска средна стойност. Ако обучавате по-малко студенти, както СУ, той е с по-висока стойност. Това е – вие сте заложили на количеството. Всъщност не сте го заложили вие, а системата е била такава. В предните години в няколко ВУ се получи това – например в Аграрния университет, Минно-геоложкия, ХТМУ, когато са приемали повече студенти. Сега те излизат от масата на средноприравнения брой учащи и съответно намалява и субсидията.

Тази „дупка“ е въпрос на една година. При вас това се случи през 2015 г. Ако погледнете Икономическия университет – Варна, през последните три години те бяха на минус. Това е заради голямото намаление в професионално направление „Икономика“, но то пък позволява да вдигнем норматива по 162 ПМС,  но го вдигаме само за първи курс. Друг е въпросът дали ще можем да го вдигнем през 2020 г. – това си говорехме с проф. Статев преди да влезем тук. Защото и СА – Свищов е в критична ситуация, и Икономическият университет – Варна, който не е в критична ситуация, но и на него му свършиха резервите.

Общо взето, тези години бяха трудни за икономическите висши училища, но това най-малко засегна УНСС, защото приемът при вас беше намален с 20% при 60% средно намаление за професионално направление „Икономика“. Намалението ще продължи, но ние трябва да вдигнем финансирането повече, отколкото е намалението и съм убеден, че ще го направим.

Акредитационната оценка – там се гледа дали е между 9 и 10. Вече всички ВУ имат между 9 и 10 акредитационна оценка. Ние имаме голям проблем с акредитацията. Едно време, преди 12 години, средната акредитационна оценка беше 82% от максимума. Преди 6 години беше 88% от максимума, сега е 92-93% от максимума, но има трайна тенденция за инфлиране на акредитационните оценки. Очевидно акредитацията не ни дава оценка за отликата между ВУ.

Да, вие имате най-добри предпоставки за обучение в професионално направление „Икономика“, заедно може би с Икономическия университет – Варна и Стопанската академия – Свищов, и ако погледнете политиката, която правим, тя общо взето е в тази посока (заедно със СУ, но те обучават малко). Въпрос на математика е това намаление. Не е въпрос на лично отношение.

Красимир Вълчев беше награден с почетен плакет от Студентския съвет за неговия значим принос в развитието и утвърждаването на МИФ.