МИФ 2019. Ден втори. Калин Христов: Натрупвайте знание за света. Поставяйте под съмнение това знание. Търсете нови решения

През първия ден на МИФ наш гост-лектор беше министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев. Днес подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ Калин Христов, възпитаник на нашия университет, ще ни запознае с политиката на Централната банка на България през последните 30 години. Сигурен съм, че това ще бъде изключително полезно, особено за колегите от Финансово-счетоводния факултет, каза при откриването на втория ден на МИФ председателят на Студентския съвет Ангел Стойков.

Ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев посочи, че г-н Калин Христов е възпитаник и преподавател в УНСС. Мисля, че той може да сподели много важни и полезни неща и му благодаря, че прие поканата да бъде наш гост, каза той.

Тук сме при необременени хора, които мислят изчистено и поставят всичко под съмнение. Това ме кара да се замисля върху всичко, което е извън ежедневната ми рутина, заяви г-н Калин Христов и благодари за поканата да бъде гост-лектор на МИФ.

Сложно е да формулираш какво точно се е случило за 30 години и как са се движили процесите напред. Погледът към бъдещето обаче също е много важен, тъй като от тези изходни условия студентите са тези, които ще дефинират бъдещите политики и перспективите, посочи подуправителят на БНБ.

В своята лекция на тема „30 години пазарна икономика“ той се върна до 70-те години на миналия век и прехода към демократична система и пазарна икономика. Според него много общества е трябвало да преминат през политическа и икономическа трансформация, без ясното съзнание какво точно трябва да се случи. Тогава те са използвали вече познати подходи от по-развити страни. Лекторът очерта настъпилите промени в Централната банка и паричните политики на западния свят.

Западният свят през 70-те години на 20 век беше в състояние на плаващи валутни курсове, нарастваща инфлация, висока безработица и икономика, която няма растеж, каза г-н Христов и акцентира върху либерализацията на цените, търговията, пазара на труда, движението на капитали.

Гост-лекторът говори за годините на прехода в България и за либерализацията на цените през 1991 г., когато инфлацията беше много висока. Първоначалното разбиране беше, че трябва да либерализираме цените и да оставим курсът да се обезцени, инфлацията да се повиши, за да се фиксира валута, каза той. По думите му обаче в България не е била фиксирана валута, което е довело до обезценяването й. Ако правиш само монетарни промени, без структурни такива, всичко ще експлодира.

През 1997 г. в България нямаше реална хиперинфлация. Единствената стратегия за стабилизация е фиксирането на валутен курс. Няма как малки икономики да имат собствена парична политика, посочи лекторът.

Г-н Христов определи Еврозоната като монетарен съюз, който представлява къща, строяща се от покрива надолу.

От гледна точка на паричната политика, светът премина през пълния цикъл,  обобщи лекторът и се спря на бъдещето за пазарната икономика и еврото.

„Натрупвайте знание за света. Поставяйте под съмнение това знание. Търсете нови решения“ е посланието на г-н Калин Христов, което той написа в Златната книга на Студентския съвет (на снимката долу).

От гледна точка на паричната политика, светът премина през пълния цикъл,  обобщи лекторът и се спря на бъдещето за пазарната икономика и еврото.

„Натрупвайте знание за света. Поставяйте под съмнение това знание. Търсете нови решения“ е посланието на г-н Калин Христов, което той написа в Златната книга на Студентския съвет (на снимката долу).

След лекцията форумът продължи с дискусия.